Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен. — Грация, грация, синьоре… — повтарях им аз идничките италиански думи, които знаех, като потеглих пак. Двете сгради често са наричани като сестри или „сутрешната камбана и мрачния барабан“ * https://louis5blvf.xzblogs.com/71170027/Тайните-на-Сиан